Иракските язиди се надяват, че ново село ще накара оцелелите от клането на Ислямска държава през 2014 г. да се завърнат

КОЧО, Ирак (АП) — Преди 10 години тяхното село в иракския район Синджар беше унищожено от бойци на Ислямска страна. Язидски мъже и момчета са разграничени и избити, язидски дами и деца са отвлечени, доста изнасилени или взети като плебеи.

Сега оживелите се връщат в Кочо, където водачите на язидската общественост в четвъртък оповестиха проекти за интернационално финансирано ново село наоколо, с цел да приютят разселените в това, което беше едно от най-кървавите кланета от групировката Ислямска страна против техните малко и изолирано религиозно малцинство.

На 15 август 2014 година екстремистите убиха стотици единствено в Кочо. По време на безчинствата си в по-широкия район на Синджар - сърцето на язидите - ИД умъртви и пороби хиляди язиди, които сунитските бойци считат за еретици. И до през днешния ден клането в Кочо остава ослепителен образец за жестокости на ИД против язидската общественост.

От 1470 души в Кочо по това време, 1027 са били отвлечени от ИД, 368 са били убити и единствено 75 са съумели да избягат, съгласно отчет на Близкоизточния център към Лондонското учебно заведение по стопанска система.

Всички разрешителни към този момент са финализирани и строителството на новото село ще стартира на 5 септември, сподели Наиф Джасо, изтъкнат водач на язидите.

Новият Кочо е плануван да бъде издигнат покрай село Тел Касаб, на 10 километра (6,2 мили) северно от истинския Кочо, в този момент най-вече в руини.

Международната организация по миграция, Програмата за развиване на Организация на обединените нации и самодейността на Надя, организация с нестопанска цел, учредена от оживялата язидка Надя Мурад, се надяват, че ще обезпечат по този начин нужните жилища и инфраструктура, с цел да насърчат разселените язиди да се завърнат в историческата си татковина.

Завръщането им е бодлив въпрос и малко язиди са се върнали назад в предходните си домове. В Синджар обстановката е изключително мрачна, с разрушена инфраструктура, малко финансиране за възобновяване и голям брой въоръжени групировки, които се борят да разделят региона.

Въпреки че ИД беше победена в Ирак през 2017 година, към април тази година единствено 43% от над 300 000 души, разселени от Синджар, са се върнали, споделя МОМ.

Ясо сподели, че 133 разселени фамилии са споделили те желаят да се върнат и да се открият в село Ню Кочо, което планува паркове, пазари, здравно заведение, психиатрична помощ център и места за отдих дружно с домове за хора.

Всяка къща ще бъде издигната съгласно размера и потребностите на всяко семейство, сподели Салах Касим, представител на самодейността на Надя.

Аляс Салих Касим, един от дребното оживели мъже от Кочо, споделя, че възнамерява да се върне, откакто новото село бъде готово. Той живее от години в лагер за разселени лица в полуавтономния кюрдски район в Северен Ирак и възнамерява да се откри в новото село.

„ Бих желал да се върна в първичната си къща “, сподели той, само че не беше оптимист за другите – доста язиди от този момент са мигрирали и са почнали нов живот другаде.

Но е „ мъчно... да се върнеш в празно село и е по-добре да се установим в Новия Кочо, откакто завършат построяването му “, сподели той.

По-рано това година, държавното управление на Ирак подреди лагерите за разселване в кюрдския район, в които са настанени хиляди язиди, да бъдат затворени до 30 юли и даже предложи заплащания от 4 милиона динара (около 3000 долара) на тези, които напущат, само че по-късно отсрочват поръчката.

Фатима Исмаел, друга оживяла от клането в Кочо, която живее в същия лагер като Касим от девет години и също се надява да се откри в новото село, сподели, че остарялото село Кочо съдържа прекалено много мъчителни мемоари.

Останките на нейния брачен партньор и двама от нейните синове бяха открити в всеобщи гробове, до момента в който други трима синове към момента са в неопределеност с празни гробове, които ги чакат на локалното гробище.

„ Никога не мога да се върна вкъщи, тъй като не мога да виждам празните стаи “, сподели тя, макар че остарялата селска общественост й липсва. „ Как мога да пребивавам с това? “

Оцелелите към момента живеят в боязън от ИД и част от повода за слагането на новия Кочо на разстояние от остарялото село е да бъде по-близо до планините, където доста язиди са взели леговище по време на буйството на бойците. След провалянето си бойците на ИД минаха в конспиративност, само че към момента са в положение да провеждат изненадващи офанзиви.

Вечествания и церемонии като тази в четвъртък връщат травматични мемоари.

„ Чувството е като първия ден на всеки време е да има гала или събитие за запомняне тези дни “, сподели Касим. „ Каквото и да вършат за нас или какъв брой доста се пробват, това, което видяхме, е отвратително извънредно и невероятно за забравяне. “